Джоан Роулинг - ХП - 7. Хари Потър и даровете на смъртта.pdf

(3377 KB) Pobierz
Хари Потър и даровете на смъртта
652919372.001.png
Джоан Роулинг
Хари Потър и даровете на
смъртта
Посвещението на книгата е разделено на седем:
на Нийл,
на Джесика,
на Дейвид,
на Кензи,
на Дай,
на Ан
и на теб,
ако си останал с Хари чак до самия край.
Хари Потър и даровете на смъртта
Древно, вродено зло!
Горестен, кървав удар,
удар на тежка участ!
Уви! Непосилни мъки!
Уви! Непрестанна болка!
Техният цяр е тук,
в царския дом, и нийде
другаде! Той ще дойде
след спор кръвопролитен.
Това е то – химнът на ада.
Ала чуйте молбите на тия деца,
богове преблажени на ада, и мощ
и победа в борбата им дайте!
Есхил, „Хоефорите“
Да умреш е като да прекосиш света, както приятелите прекосяват
морета, а пак живеят един в друг. Понеже насъщното в тях трябва да
присъства, да обича и да пребъдва във всичко, що е вездесъщо. В та-
зи божествена преграда те се виждат лице в лице и разговорът им е
лек, както и чист. Такава е утехата на приятелите – може да се казва,
че умират, ала приятелството и компанията им са винаги до теб в он-
зи върховен смисъл, защото са нетленни.
Уилям Пен, „Други плодове на самотата“
4
Джоан Роулинг
ГЛАВА ПЪРВА
ВЪЗДИГАНЕТО НА ЧЕРНИЯ ЛОРД
Двамата мъже изникнаха сякаш отдън земя на тесния, осветен от
луната път. Застинаха за миг на няколко метра един от друг, всеки насо-
чил магическата си пръчка към гърдите на другия, след това се познаха,
прибраха пръчките под наметалата и забързаха в една и съща посока.
– Някакви новини? – попита по-високият.
– Най-добрите – рече Сивиръс Снейп.
Отляво на пътя имаше ниски диви къпини, а отдясно – висок, стара-
телно подравнен жив плет. Дългите наметала свистяха около глезените
на мъжете.
– Мислех, че може да съм закъснял – каза Йаксли, а лицето му с
груби черти ту се скриваше, ту отново се показваше на лунната светли-
на, на места затулвана от клоните на надвисналите дървета. – Оказа се
малко по-сложно, отколкото очаквах. Но се надявам той да остане дово-
лен. Ти изглежда си убеден, че ще бъдеш посрещнат добре.
Снейп кимна, без да уточнява. Двамата свърнаха надясно по широ-
ка алея. Високият жив плет зави заедно с тях – продължаваше нататък в
далечината, зад внушителната двойна порта от ковано желязо, изпречи-
ла се пред мъжете. Никой от двамата не спря – само вдигнаха мълком
левите си ръце, все едно отдават чест, и минаха направо през тъмния
метал, сякаш беше дим.
Тисовите дървета заглушаваха стъпките им. Някъде вдясно се чу
шумолене и Йаксли отново извади магическата пръчка, като я насочи
над главата на спътника си, но се оказа, че източникът на шума е съвсем
безобиден: чисто бял паун, който величествено пристъпваше отгоре по
плета.
– Луциус винаги се е нареждал добре. Пауни… – изсумтя Йаксли и
прибра магическата пръчка под наметалото си.
От мрака в края на правата алея изникна красива голяма къща с
ромбовидни прозорци на долния етаж, зад които проблясваха светлини.
Някъде в тъмната градина зад плета бълбукаше фонтан. Чакълът запука,
докато Снейп и Йаксли бързаха към входната врата, която при прибли-
жаването им рязко се люшна навътре, въпреки че не се видя някой да я е
отворил.
Коридорът с мъждиво осветление беше просторен и пищно
5
Zgłoś jeśli naruszono regulamin