Джоан Роулинг - ХП - 2. Хари Потър и стаята на тайните.pdf

(1127 KB) Pobierz
Хари Потър и стаята на тайните
652920153.001.png
Джоан Роулинг
Хари Потър и стаята на
тайните
На Шон П. Ф. Харис –
верен приятел
и спасител в трудни моменти.
Хари Потър и стаята на тайните
ГЛАВА ПЪРВА
НАЙ-ТЪЖНИЯТ РОЖДЕН ДЕН
Тази сутрин на закуска на улица „Привит Драйв“ номер четири пак
избухна кавга. Силен крясък откъм стаята на племенника му Хари бе
разбудил господин Върнън Дърсли още призори.
– За трети път тази седмица! – крещеше той през масата. – Щом не
можеш да я обуздаваш тая сова, махай я оттук!
Хари се опита да обясни:
– Ама тя се отегчава в кафеза! Свикнала е да си лети на воля. Ако я
пускахме поне нощем…
– Ти за какъв ме мислиш? – озъби му се вуйчо Върнън и на бухна-
лите му мустаци увисна и се залюля парченце пържено яйце. – Много
добре знам какво ще стане, ако тая птица литне.
Той и жена му Петуния си размениха свъсени погледи.
Хари се опита да възрази, но думите му бяха заглушени от дълго
звучно оригване на братовчед му Дъдли, сина на господин и госпожа
Дърсли.
– Искам още бекон.
– В тигана има, сладкия ми – рече леля Петуния, като погледна
умилително тантурестия си син. – Трябва да те храним добре, докато
още си при нас… Само като си помисля какво ви дават в училище…
– Глупости, Петуния, аз пък никога не съм гладувал в училището
„Смелтингс“, докато учех там – разпали се вуйчо Върнън. – Дъдли яде
достатъчно, нали така, синко?
Дъдли, който беше толкова топчест, че кухненският стол не го по-
бираше, се ухили и нареди на Хари:
– Подай ми тигана.
– Забрави вълшебната думичка – подкачи го Хари.
Тези простички слова произведоха невероятен ефект върху остана-
лата част от семейството. Дъдли зина и така се изтърси от стола си, че
кухнята се разтресе, госпожа Дърсли изписка и затули уста с длани, а
господин Дърсли скочи на крака с издути на слепоочията вени.
– Имах предвид думата „моля“ – побърза да обясни Хари, – не ис-
ках да кажа…
– АЗ КАКВО СЪМ РАЗПОРЕДИЛ – забоботи вуйчо му, пръскайки
слюнка над масата, – ОТНОСНО СПОМЕНАВАНЕТО НА ДУМИ С „В“
4
Джоан Роулинг
В НАШАТА КЪЩА, А?
– Ама аз…
– ТИ КАК СМЕЕШ ДА ДРАЗНИШ ДЪДЛИ?! – ревеше вуйчото и
удряше с юмрук по масата.
– Аз само…
Хари местеше поглед от моравочервеното лице на вуйчо си към
пребледнялата си леля, която се мъчеше да изправи Дъдли на крака.
– Добре – каза той, – добре тогава…
Вуйчо Върнън седна, дишайки тежко като носорог, без да изпуска
Хари от поглед с крайчетата на малките си остри очички.
Откакто се бе върнал вкъщи за ваканцията, вуйчото се отнасяше с
него като с бомба, която може да избухне всеки момент, защото Хари не
беше нормално момче. Той всъщност беше толкова далеч от нормално-
то, колкото изобщо някой можеше да си представи. Хари Потър беше
вълшебник, току-що завършил първи курс на Училището за магия и
вълшебство „Хогуортс“. И ако семейство Дърсли едва издържаше при-
съствието му в дома си през ваканцията, самият Хари се чувстваше там
несравнимо по-зле.
„Хогуортс“ му липсваше толкова много, че чак стомахът го заболя-
ваше. Тъгуваше за замъка, за тайните коридори и духовете бродници, за
уроците (с изключение може би на часовете при Снейп, учителя по от-
вари), за совите пощальони, за пиршествата в Голямата зала, за леглото
му с балдахин на четири колони в една от спалните в кулата, за посеще-
нията при пазителя на дивеча Хагрид в колибата му отсам Забранената
гора и особено за куидича, най-популярния спорт в магьосническия свят
– шест високи стълба за врати, четири летящи топки и четиринайсет иг-
рачи, яхнали дръжките на метли.
Всичките му магьоснически книги, магическата пръчка, мантията
невидимка, цилиндърът и свръхскоростната метла „Нимбус две хиляди“
бяха заключени от вуйчо Върнън в килера под стълбището още в мину-
тата, когато Хари влезе в къщата. Какво ги интересуваше тримата Дърс-
ли, че Хари ще си загуби мястото в училищния отбор по куидич, като не
е тренирал цяло лято? Какво ги бе грижа, че Хари ще отиде на училище
без нито едно домашно?
Защото семейство Дърсли бяха мъгъли… Така вълшебниците нари-
чаха всички човешки същества без капчица магьосническа кръв във ве-
ните, според които да имаш вълшебник в дома си е голям позор. Вуйчо
Върнън дори бе затворил Хедуиг, бялата полярна сова на Хари, в кафез,
за да не може да донася вести от магьосническия свят.
5
Zgłoś jeśli naruszono regulamin